Вече втора поредна година Националният регистър за ново строителство и реконструкции отчита нарастване на започнатите жилищни сгради и по-голяма разгъната строителна площ в тях. Според данните за 2014 г. започнатите жилищни сгради са с 58% повече спрямо предходната 2013 г., а общата им разгъната площ е над 441 000 квадратни метра - почти двойно повече от предходната година.
През 2013 година ръстът на започнатото ново жилищно строителство беше 16,74%, докато от началото на кризата до 2012 г. всяка година се отчиташе спад.
Раздвижването на строителството в жилищния сектор не е нещо, което би трябвало да изненадва запознатите, защото бе предричано още към края на 2013 и началото на 2014 година. Тогава шефът на най-голямата агенция за недвижими имоти - „Адрес“, Георги Павлов съобщи, че през 2013 г. 12% от сделките за имоти в управляваната от него агенция са за покупка на парцели за строителство в столицата и големите градове. Тогава той прогнозира, че в тези парцели ще започне жилищно строителство и че дори сме на прага на завръщането на феномена покупка „на зелено“.
Дали последното е вече факт, трудно може да се каже, тъй като предприемачите трудно дават сведения за направените покупки в строените от тях жилищни сгради. Но трудно може да се отрече, че като цяло в жилищното строителство има раздвижване.
Размразяване след дълбокия сън
Кризата успя да замрази доста амбициозни проекти, много от които стигнаха да грубия строеж и дори имаха разпродадени апартаменти. Една част от раздвижването на строителния пазар през 2014 година се дължи на постепенното размразяване на подобни проекти.
Един от тези проекти е например „Winslow Garden”, който се рекламираше усилено през 2007 и 2008 година и щеше да се изгражда в източната част на „Манастирски ливади“ в столицата от инвестиционно поделение на Дойчебанк. По замисъл проектът включваше 440 апартамента в различни сгради, обединени от парк, спортни съоръжения, СПА център и други глезотии за обитателите си. Строителството му спря през 2009 г., след като финансиращата Райфайзенбанк си поиска парите. Но миналата година според данни от пазара проектът е продаден на „Юнион асетс“, част от „Юнион груп“, и най-вероятно ще се довърши тази или следващата година.
Други подобни жилищни проекти кризата завари на определен етап от изграждането им. В тях има доста построени и продадени апартаменти, в които живеят хора, но капацитетът на комплексите е бил доста по-голям по замисъл и сега идва времето на довършването му. Такъв е случаят със затворения комплекс „Флора парк“, който също се намира в „Манастирски ливади изток“ и от който вече са построени и населени 7 сгради. Той получи отличието „Сграда на годината“ за 2014 г. Дело е на „Сити Хоум Парк“, строително-инвестиционна компания, част от „МВФ Холдинг“.
Трети казус са жилищните комплекси, за които преди кризата предприемачите само купиха терените, но така и не посмяха да почнат да строят заради драстично спадналия пазар. Такъв е случаят с „Резиденшъл Младост“, дело на „Агора София 2“, дружество, което се притежава от испанската инвестиционна компания „Via Celere“. То притежава от 2007 г. имот в „Младост“, но строителството на комплекса започна през октомври миналата година.
Той включва три сгради с общо 162 апартамента, които ще бъдат довършени изцяло в рамките на три години. Най-вероятно първата сграда, чието строителство започна, ще бъде с акт 16 през 2016 година.
Измамното изобилие на пазара
Макар че по време на кризата много жилища останаха нереализирани, за някои сегменти от жилищния пазар определено има недостиг. Затворените жилищни комплекси в големите градове например се броят на пръсти, а интересът към тях от страна на семейства с деца, в които родителите имат стабилна кариера и доходи, никога не е спадал особено. Това е една от причините за размразяването на жилищното строителство.
Другата причина се крие в самия пазар, който по всеобщо признание е получил драматично ускорение през втората половина на 2014 година. Съществен принос към нарастването на сделките имат спадащите лихви по депозитите, които накараха много хора със спестени пари да помислят за друга алтернатива в какво да ги съхраняват. От „Адрес“ например твърдят, че вече 18% от сключените при тях сделки са с цел инвестиране на пари. Което звучи нормално, при положение че по последни изчисления отдаването под наем особено на луксозен имот носи годишна доходност в рамките на 5-6%, т.е. с един-два процентни пункта над лихвите по банковите депозити.
Шефът на „Адрес“ Георги Павлов например дори смята, че има осезаема нужда от увеличаване на предлагането, защото в противен случай ще се получи дебалансиране на пазара. По време на кризата най-търсени например бяха по-евтините едностайни и двустайни апартаменти, докато сега тенденцията показва по-голям интерес към тристайните жилища и към гаражите. Делът на сделките с едностайни апартаменти е намалял от 11% през 2013 г. до 9% през 2014 г., а на двустайните - от 50% до 36%. Същевременно 43% от сделките са с тристайни жилища спрямо 32% година по-рано. За отбелязване е обаче, че по-големите апартаменти не са чак в такова изобилие на пазара, колкото по-малките.
източник - Христо Николов - trud.bg