Жилищни асоциации ще управляват социалния жилищен фонд в България. Това ще залегне в новия Жилищен кодекс, по чиято подготовка работи Министерството на инвестиционното проектиране, съобщи на дискусия, организирана от Нов български университет, Емилия Андреева, директор на дирекция „Жилищна политика и среда на обитаване” във ведомството.
Жилищните асоциации ще са структури, които ще управляват социалните жилища самостоятелно или под формата на публично-частно партньорство с общини и държавата, допълни Емилия Андреева. Те ще управляват социален жилищен фонд както за продажба, така и за наем.
Идеята за създаването на жилищни асоциации в България не е нова. Подобен проект се обсъждаше през 2005 г., но законопроектът, по който работеше тогавашното Министерство на регионалното развитие и благоустройството, така и не видя бял свят.
В страната ни никога не е имало жилищни асоциации, докато в други европейски държави има богати традиции по отношение на жилищната политика и социалните жилища.
В момента социалната жилищна политика, доколкото я има, се осъществява от местните власти. Социалните жилища се отдават под наем на нуждаещи се по определени критерии от общините. Жилищният фонд обаче е разпокъсан, стар и има нужда от сериозни ремонти.
Строителното министерство обяви, че сред приоритетите му влизат и социалните жилища. Единият аспект от политиките, свързани с тези жилища, е тяхното обновяване, а другият – изграждането на нови жилища според нуждите на общините.
В тази връзка се планира и създаването на социален жилищен фонд и разработването на концепция за публично-частно партньорство между централната и местните власти и частни инвеститори за изграждането на социални жилища.
Управлението на етажната собственост също ще бъде включено в бъдещия Жилищен кодекс. От няколко години действа Законът за управлението на етажната собственост, който обаче е широко критикуван заради редица пропуски и други несъвършенства.
Андреева обясни, че строителното министерство ще ползва добрите неща от закона за управлението на етажната собственост, но ще го трансформира така, че да стане работещ. Ще се регламентира и дейността на професионалните домоуправители.
В момента министерството проучва състоянието на социалния жилищен фонд, какви са нуждите на общините от социални жилища и какви са най-нуждаещите се социални групи, поясни Емилия Андреева.
По думите на експерта погрешно се е наложило мнението, че социалните жилища са жилища за ромите. На първо място според нея това ще бъдат жилища за младите семейства – образовани хора, които искат да останат и да работят в родината си.
Ведомството проучва и жилищната политика в различни държави от Европейския съюз. На базата на нуждите на общините и на добрите практики ще се направи актуализация на националната жилищна стратегия. Стратегията беше създадена през 2004 г., но голяма част от нея не се изпълнява. В нея са заложени и доста амбициозни цели за ремонти и подобряване на енергийната ефективност на жилищния фонд като цяло, които обаче няма как да бъдат постигнати, от една страна, заради липсата на финансов ресурс, а от друга – заради забавеното изпълнение на стратегическия документ.
Според данни на Европейската федерация на обществените, кооперативни и социални жилища (CECODHAS Housing Europe) близо 87,5 млн. души в Европа живеят в жилища в лошо състояние. Над 52 млн. души не могат да поддържат адекватни температури в дома си, близо 42 млн. души се затрудняват с месечните сметки за жилището, а над 161,4 млн. харчат по-голямата част от доходите си за жилището, което обитават.
автор Миглена Иванова, редактор Десислава Попова
investor.bg