Музей на историята на физическата култура и спорта

Ivaylo Ivanov

Едно място, което съжалявам, че не съм посетил много отдавна и определено си заслужава да бъде посетено още и още и още пъти. Адски много благодарности на уредник на музея( майте най-искрени извинения, че не запомних името)!!! С всяка дума, изречение или разказ за някой от експонатите, може да се усети, как този госпожа милее и живее за този музей, за тези експонати. Освен това, може да се научат невероятно много нови и интересни неща. А когато видиш пред себе си екипировката, оставена от Христо Проданов на последния базов лагер преди Еверест, при първата българска експедиция до върха, както и част от първия български флаг, докоснал върха на света, можеш единствено да затайш дъх. Единствената ми забележка е, че този музей заслужава повече внимание, повече популярност, повече посещаемост. Още веднъж благодарности!

Лютица

"Музей на историята на физическата култура и спорта. Първата експозиция е открита на 30 март 1962 г., като първоначално се помещава в Спортната палата. В музея е представена историята на българския спорт и върховните постижения на родните ни спортисти. Фондовете на музея са придобити чрез дарения от известни български спортисти, състезатели и спортни деятели, като Христо Стоичков, Йорданка Благоева, Диана Йоргова, Светла Оцетова, Весела Лечева, Здравка Йорданова, Григорий Педан, ген. Владимир Стойчев, Крум Лекарски, Надежда Лекарска и много други. Големият волейболист Тодор Симов предоставя на музея програми, медали и отличия от период, когато българският волейбол постига първите си международни успехи. Над 500 експоната, фотоси и факсимилета представят първите спортни обединения - туристически дружества, клубове и организации. Сред ценните предмети са копие на първия български велосипед, лични вещи и награди на големите български борци Дан Колов и Никола Петров, фехтовален костюм на български олимпиец от Амстердам 1928 г., както и други състезателни екипи, множество купи и колекция от спечелени от българските спортисти медали. Най-ценни са олимпийските медали, предоставени от видни спортисти като Манол Манолов - бронзов медал от Мелбърн 1956 г., Диана Йоргова, която подарява сребърния си медал по лека атлетика от игрите в Мюнхен през 1972 г., Йорданка Благоева, подарила медалите си от Мюнхен (1972 г.) и Монреал (1976 г.), както и Красимира Гюрова, състезателка в българския баскетболен отбор, спечелил бронзови медали в Монреал през 1976 г., когато баскетболът за първи път е включен като олимпийски спорт. Особено скъпа е фотография от 1894 г. на швейцарските учители по гимнастика, пристигнали в България по покана на министъра на просвещението и разпределени в големите гимназии в страната, които на практика поставят началото на модерния спорт в България. Музеят е включен в списъка 100 национални туристически обекта."

a a

Много любезни служители. Но мястото е малко и много старомодно организирано. При толкова шампиони в какви ли не спортове подобно представяне е подигравка с тях. Не е ли време не само този музей да влезе в 21 в.

FIxt00l

Като начинаещ спортист - направо настръхнах! Отношението и на охраната, и на уредничката е образцово. Светъл, подреден музей - и то, за левче входна такса... Единственият по рода си спортен музей. Спрете да четете, а го посетете.

Сияна Минкова

За съжаление музеят беше затворен и не можахме да го посетим. Имаше един любезен господин охрана. При него стои и печата за 100-те НТО. Марки няма на място в обекта, закупуват се от туристическия център. В близост има паркинг.