Музей по палеонтология и исторична геология

C K

Прекрасно място. Малко трудно за откриване, но питайте смело, колкото пъти е нужно!

Elena Petrova

Изобщо не ни пуснаха! Много са неорганизирани. И тези хора там май ми се струва, че не си получават заплатите заслужено.😠🤬

We are Family

Хареса ни. Намира се в северното крило на СУ, на последния етаж.

R I

Този музей бил направен, за да може студентите да си правят упражнения, а не толкова за външни посетители. Затова и работи само от понеделник до петък от около 9 до около 17ч., което лично аз намирам за тъжно. Човекът там беше изключително мил и ни разказа някои неща (ходихме предното или по-предното лято). През лятото е труднопоносимо пребиваването там защото покривът (където са част от експонатите) е стъклен и вътре е като парник.

Георги Георгиев

Намира се в подкуполното пространство на северното крило на Университета. Уреден е в навечерието на конгреса на Карпато-балканската геоложка асоциация през 1965 г. Началото му е поставено с оформянето на катедрената учебна сбирка по палеонтология от проф. Г. Златарски. От нейния фонд са хилядите фосили (вкаменелости с останки от жизнена дейност), закупени от чужбина за нуждите на университетското обучение. Следват първите български палеонтоложки колекции, събирани от преподаватели и студенти в началото на ХХ в. Наред с тематичните колекции от фосили в музея се съхраняват и геоложки карти. Колекцията от геоложки карти е единствената в България. Тя съдържа всички геоложки карти на българската територия, отпечатани у нас и в чужбина. Безспорен интерес представляват картите на Хохстер (1870), Тоула (1882, 1890) и на Л. Ванков (1905). В музейната зала са оформени две различни експозиции – по палеонтология и исторична геология. Разположени са по геохронологично-еволюционен и по тематичен принцип. В 23-те шкафа на палеонтоложката колекция (от лявата страна на залата) могат да се видят основните фосилни безгръбначни и отчасти растителни организми от палеозоя до кватернера. В изложбата по исторична геология (от дясната страна на залата) са подредени скални образци и вкаменелости, както и геоложки карти. Централното място, непосредствено срещу входа, е отредено на гордостта на палеонтолозите – реставрирания скелет на род Дейнотериум (Deinotherium thraciensis Nikolov). Импозантният скелет (7 м дължина и 4,20 м височина), изграден от автентично запазени кости (повече от 90%), привлича интереса на посетителите. Скелетът е намерен през 1965 г. в плиоценските пясъци край с. Езерово, Пловдивско. По степента на изтритост на зъбите може да се предположи, че принадлежи на средно възрастен индивид на около 40-45 г. Дейнотериумът е загинал преди около 10 милиона години. Реставриран е от ст.н.с. д-р Иван Николов в продължение на седем години. От разкриването му до днес дейнотериумът предизвиква огромен интерес на посетители и медии. Създаден е и научно-популярен филм, отразяващ работните етапи – от намирането до окончателната реставрация на скелета. Копие на оригинала (в мащаб 1:10) е показвано на редица международни изложения. Сред получените многобройни отличия най-престижен е златният медал от панаира във Виена.